За правителствените промени, за кризата в управляващата коалиция, за перспективите пред опозицията - разговор с депутата от ДСБ и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев.
За годишнината от Арменския геноцид и действията на СОС по случая - разговор с главната редакторка на вестник “Ереван” Вартануш Топакбашян и общинския съветник от ДСБ Христо Ангеличин.
Разговорът с Валентина Наумова от ДСБ и политолога Димитър Димитров стана много интересен, може би с единствената забележка, че темпото на двамата се разминаваше. Тъй като Димитър Димитров е специалист по избирателни системи, може би ще го видим скоро и в някое следващо издание на предаването, тъй като темата с евентуалното вдигане на 4% бариера нагоре, става все по-актуална.
Що се отнася до разговора с Асен Агов, то отонво пролича, че опитът и дългите години в политиката са от огромно значение. За мен обаче най-запомнящ се ще остане гафът с разголената снимка на евентуалната бъдеща съпруга на Путин. Аз по принцип имах големи резерви към това да пускаме тази снимка, но от екипа ми (а и самият Асен Агов) бяха толкова въодушевени, че накрая склоних. Не подозирах обаче, че същият този екип (кой точно - той си знае) ще я пусне, не когато разговора стигне до Путин, а доста по-рано, за почуда на зрителите. Дано да не влезем в “Госопдари на ефира”, макар че си го заслужаваме.
Първата част на предаването, посветена на вота на недоверие, поискан от ДСБ, беше може би най-интересната и жива досега. В разговора с депутатите Светослав Малинов от ДСБ и Антон Кутев от БСП се поставиха въпросите: ще има ли политически последствия поискания вот и ще се разцепи ли мнозинството, които както се оказав впоследствие са били точно на мястото си. Малинов, както обикновено в дебат беше изключителен. Мога да кажа със задоволство, че и Кутев, който е едно от свестните нови лица в БСП също се представи много добре. Разбира се, той беше в твърде неудобната позиция да защитава една незащитима позиция - че Румен Петков не трябва да си ходи.
Във втората част на предаването динамиката за съжаление рязко падна. Въпреки това криминалният журналист от Медиапул Степан Хиндлиян, направи някои много важни разкрития за последните убийства, за това кой управлява МВР - политиците или мафията и за прословутия приятелски кръг Монтерей. Съжалявам само (но се сетих твърде късно за това), че не зададох въпроси на Хиндлиян за фамилията му, която има твърде интересна история. Но това може да се поправи някой друг път.
От техническа гледна точка това беше може би най-доброто предаване досега, защото просто в него нямаше технически гафове, които изобилстваха в предишните издания. Като теми поне на мен също доста ми хареса. Тезата, която развиха и Веселин Методиев и политическият наблюдател Александър Маринов, за разпада на левия електорат беше изключително интересна и със сигурност ще се опитам да я развия и по натам. Съжалявам, че в студиото нямаше представител на левицата, но няколкото души, които се опитах да поканя ми отказаха (вероятон заради предстоящия вот на недоверие). Те обаче поеха ангажимент за следващия път, така че ще видим. Това, което срещна най-много критики в първата част на предаването беше ниският градус на разговора и липсата на “хъс” в гостите. Но трябва да призная, че едно от нещата, които винаги особено съм ценил във Веселин Методиев е именно неговият лежерен и консервативен маниер.
Втората част на предаването стана много актуална, защото предварително обявената тема - разширяването на НАТО, съвпадна с ексклузивната новина за негативното решение за Македония. Затова включването на македонския политолог Горан Стойковски по телефона беше много на място, а в някое от следващите издания ще се опитам да поканя Горан Стойковски на живо в студиото. Що се отнася до Даниел Митов, той все повече се очертава като един от хората в българската политика с много добра експертиза по международните въпроси. Надявам се зрителите да са го оценили.
