Петнадесетото предаване: 19 юни 2008 г.
За Станишев и Първанов, за бъдещето на десницата и левицата, за спрените еврофондове и инфраструктурните проекти – разговор с двама бивши министри на регионалното развитие – десния Евгени Чачев и левия Костадин Паскалев.
За това как изглежда България откъм Париж и Париж откъм България – разговор с журналиста Найо Тицин.
юни 20, 2008 at 6:41 am
Паскалев беше много силен! Находка! Моят човек (е, не съвсем:)
Чачев – логичен, интелигентен, но прекалено кротък – не можа да се включи достатъчно.
Нейков – прекалено маниерничеше и заекавше. Стоеше зле. Иначе тезите му бяха не просто умни, а направо мъдри, но за тези, които имаха нерви да изтраят заекването и ръкомахането.
Поздравления за водещия – изгладил е речта си и вече не казва а-а-а- и ъ-ъ-ъ- в началото на всяка фраза.
Колкото до въпроса „защо антикомунизма е маргинална позиция“
Моят отговор е:
Ако е вярно това, което твърдят десните историци, има 30 000 убити и 300 000 тежко репресирани (хвърлени в затвори, концлагери, изселвани, преследвани, недопускани да следват) българи.
Десницата (СДС на 1990) беше зачената порочно – от перестройчици и рефорнаторски настроени партийци. Тя не се обърна към родовата памет на тези 330 000 семейства и не ги превърна в своя основа. СДС, а и ДСБ не се свени с лежерно нехайство да пропуска трите свещени и емблематични за българския антикомунизъм дати: 02.02 (убийството на регенти, министри и депутати от Нар. съд); 16. април (атентата в Св. Неделя) и 09.09….
Затова българската десница, въпреки че има адекватно политическо поведение на отговорна национална политика, е обречена на претопяване, заради липсата на памет, ясна ценностна идентичност и всякаква историчност. Което е жалко.
Повече тук: http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=183927